ОТИГРА̀ВАМ СИ, -аш си, несв.; отигра̀я си, -а̀еш си, мин. св. отигра̀х си, св., прех. Играя до насита. Отиваме на забава. Един от нашите носи магнетофон... Поне тука ще си отиграем туист. Г. Мишев, ЕП, 269. Цялата работа приличаше на лагер от нашественици, които идваха, за да опърлят зелената ливада, да изгълтат опечените меса и да си отиграят на карти. Н. Хайтов, П, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)